Живот в коловоз. Офиса, компютъра, телефона… И всеки ден е като предишния. Мечтаем вечер тайно за онова, в което сме вярвали и сме оставили в името на порастването, на децата, на сметките, на всичко „сериозно“, което ни е приземило до функциониращи индивиди. Мечтаем какво би било, ако можеше… да гоним вятъра. Поставяме си илюзорни граници, […]

Прочети повече →