Живот в коловоз. Офиса, компютъра, телефона… И всеки ден е като предишния. Мечтаем вечер тайно за онова, в което сме вярвали и сме оставили в името на порастването, на децата, на сметките, на всичко „сериозно“, което ни е приземило до функциониращи индивиди. Мечтаем какво би било, ако можеше… да гоним вятъра. Поставяме си илюзорни граници, а само ако погледнем отвъд ръба на малкия ни свят, ще видим, че там навън има и върхове, и предизвикателства, и истински смисъл от дните ни.

„Аз знам в кого съм повярвала!“, казва Мария Манева и започва да реди пъзела на живота си отново. Рисува го красиво, подрежда го от камъчета и миди. И кой би помислил? Дните оживяват като картини под пръстите и!

Отказала си се от професията си, за да се занимаваш с мозайки. С какво си се занимавала преди това?

С финанси и малко счетоводство. Основното ми образование е счетоводство, а висшето е в ИУ Варна, аграрна икономика.

Обясни ми това противоречие. Професията, която си избрала в живота предполага друг тип характер. В крайна сметка си попаднала в света на изкуството.

Като малка имах фотографско рисуване. Господ ме е дарил с талант да рисувам и да правя нещо с ръце, но тогава родителите ми решиха, че да си художник е доста несериозно занимание и човек не може да се изхранва. Решиха, че трябва да бъда в канцелария на бюро. И наистина бях, но всичко това ме ограби ужасно много.

Колко време упражнява тази професия?

За съжаление вече втора година съм без нея. Но сега се чувствам наистина свободна.

Защо казваш „за съжаление“?

Защото е можело да я оставя още много по-рано. Просто призванието ми не е там.

Как се реши на тази стъпка? Това е изключително смело -да оставиш познатото и да престъпиш отвъд границата на „отговорно поведение“.

Колежките ми мислеха, че оставям сигурното и търся дивото. И никой не ме прие на сериозно.

Семейството ти как го прие?

За тази стъпка ме подкрепи мъжа до мен. Той ме насърчава и се радва на това, което правя, даже обикаля с мен за камъчета и мидички.

Нещо специално ли се случи, имаше ли обрат или идеята назря постепенно в теб?

2008 г. той ме заведе на гости у една самодейка, негова пазната от с.Китка, Галя Благоева. И тогава за първи път видях картини само с камъчета. Тя ми подари една малка сувенирна, изобразяваща лале и тя дълго стоя на стената, докато в мен се породи желанието и аз да направя подобна. И така започнах да търся камъчета и да се мъча да ги лепя, докато стана основно занимание. Сега правя и с миди смесена техника. Просто опитвам и други неща.

Кога дойде моментът, в който си каза, че това е било правилно решение и нещата потръгват?

Разбрах още като напуснах, без да съм направила нищо още. Човек не може да направи няколко картини и да очаква велики неща.

Не те ли беше страх от неуспех?

Не. Аз знам в кого съм повярвала и това ми е достатъчно. Писала съм си девиза: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно. Ако тръгваш с такава нагласа, няма как да успееш. Дори да няма нищо в момента, аз знам, че ще дойде такъв, който ще компенсира предния.

Как се правят картини с мозайки?

Материалите са от природата и си ги търся сама. Обикалям по брега на морето и ровя, после ги сортирам по видове. Когато съм измислила темата си, правя скица и ги подреждам небрежно, за да видя как биха стояли цветово на платното и после почвам да си ги лепя. Едните картини са само от камъчета, при тях първо се прави дървената рамка, слага се гръб и се прави основа и върху нея, след като изсъхне се лепят камъчета, подреждам ги с пинсета. После като изсъхне, ги лакирвам и това е края на картината. Цветовете оживяват и запазват блясъка си.

Какво е работното ти място? Имаш ли нужда от определена атмосфера или ритуали, за да работиш?

Работното ми място е малко кътче, където си пръскам на спокойствие камъчетата и мидите и в повечето случаи сядам на земята и се навеждам над платното, заобиколена с купчини от материалите. Разбира се имам нужда от спокойствие, защото най-добре се чувствам, когато съм сама. Слушам си музика или някое предаване по радиото. А когато има някой до мен, все ще се намери да ми дава идеи, кое къде да залепя и под какъв ъгъл.

Източник 1 …